Самодида (Даниела Йорданова) Самодида (Даниела Йорданова)
2 7
Nov 22, 2019, 7:29 AM

Камбанката удари за един

  Poetry
927 0 2

***

 

Камбанката удари за един.

А стенния ми цъка над главата...

Отсреща електронния мълчи

и нагло ми присветва с четри знака.

 

И времето студува, но клечи

отвънка пред дома, на тротоара,

скатало между двете си стрелки

ината на пресипнало магаре.

 

Пръждосвай се! Какво като клечиш

на хората нещастни по вратите?!

Качи се на небето и ги виж,

вместо да дебнеш нагло и сърдито!

 

А колелото, дето го въртиш

не струва даже пукната парица.

Умееш ли тъй бързо да летиш?

Душата ми е смела като птица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0