Самодида (Даниела Йорданова) Самодида (Даниела Йорданова)
2 7
Nov 22, 2019, 7:29 AM

Камбанката удари за един

  Poetry
925 0 2

***

 

Камбанката удари за един.

А стенния ми цъка над главата...

Отсреща електронния мълчи

и нагло ми присветва с четри знака.

 

И времето студува, но клечи

отвънка пред дома, на тротоара,

скатало между двете си стрелки

ината на пресипнало магаре.

 

Пръждосвай се! Какво като клечиш

на хората нещастни по вратите?!

Качи се на небето и ги виж,

вместо да дебнеш нагло и сърдито!

 

А колелото, дето го въртиш

не струва даже пукната парица.

Умееш ли тъй бързо да летиш?

Душата ми е смела като птица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0