25.01.2015 г., 13:26

Камина

516 0 0

Студено е навън и тишина

само вятъра сърдито нарежда.

Камината гори у дома – тя

навява ми нежни чувства.

 

Сядам близо до огъня

пламъци игриво танцуват.

Топлина‚ ухае на бор

отпивам глътка вино.

 

Като зимен‚пухкав шал

топлят ме мили спомени.

Нищо‚че вън вън е студено‚

огън топли сърцето ми.

 

Ето те и теб. Стоиш до камината,

говориш ми с красиви думи.

Замълчи. Знам. Обичаш ме.

Само това ми е нужно.

 

Твоя огън разпалва у дома камината‚

твоя огън стопля душата ми.

Нежна мелодия звучи.

Да те обичам‚ научи ме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Маслинкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...