1.09.2011 г., 12:45 ч.

Камъче в дланта ми 

  Поезия » Любовна
621 0 6

Аз синьото камъче стискам в ръцете

и времето връщам в скалистия залив,

когато ме носеше, сякаш перце съм,

на гръб в пещерата с ръцете си здрави.

 

Полагаше бавно на мокрия пясък

ти моето тяло на крехка русалка

и чувахме рев на прибоя и крясък

на чайките вън, в туй убежище малко.

 

И тяхната песен се смесваше с такта

на честите удари там на сърцата,

а устните жадни се търсеха в мрака

тъй както вълните гальовни – скалата.

 

Покривах гърба ти на ивици с нокти,

а после замиращ бях глас сред пустиня

в брега приютил само морските котки

и нашата обич - в туй камъче синьо...

© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Минка,голяма работа са сините очи.Да са живи и здрави всички синеоки.
  • Всичко се крие в камъчето синьо!КАТО СИНИТЕ ОЧИ необятни като небето!
  • !!!
  • Жарава,много то4но си ме разбрала.Радбам се,за твоето разбиране.Благодаря.
  • Ваня,благодаря за коментара.Радвам се, 4е ти харесва.
  • Прекрасно откровение!
Предложения
: ??:??