Камъкът на Роден
К А М Ъ К Ъ Т Н А Р О Д Е Н
________________________________________
Гол. Седя си на камък край Пътя.
Столетно подпрял глава на тояжката.
Бездумен. Без дъх. Останал почти без воля.
Приел скалата за сетното си обиталище.
Обвиват ме мъх. Лишеи. Бродирана паяжина.
Безначално обрасвам. Гранитясвам. Скалясвам...
Окаменявам по-каменно и от Камъка.
И усещам как все по-обречено гасна.
Помня, че сетната ми каменна мисъл бе:
Господи, дай ми още малко силици.
Моля те...
Та, вместо да разперя за последно криле,
да застина в безмълвната поза на Мислителя -
мъдро обронил премъдра глава на десницата си.
А казват, че всичко било от Лукавия!
Едва ли...
1888 г.*
Виктор БОРДЖИЕВ
______________________________________________________
*През 1888 г. Роден създава своята неповторима творба "Мислителят".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
