2.06.2010 г., 11:35 ч.

Камъкът на Роден 

  Поезия
1103 0 23

 

 

 

 

 

                           К А М Ъ К Ъ Т    Н А    Р О Д Е Н

         ________________________________________

 

 

 

 

 

                         Гол. Седя си на камък край Пътя.

                         Столетно подпрял глава на тояжката.

                         Бездумен. Без дъх. Останал почти без воля.

                         Приел скалата за сетното си обиталище.

 

 

 

                        Обвиват ме мъх. Лишеи. Бродирана паяжина.

                        Безначално обрасвам. Гранитясвам. Скалясвам...

                        Окаменявам по-каменно и от Камъка.

                        И усещам как все по-обречено гасна.

 

 

 

                        Помня, че сетната ми каменна мисъл бе:

                        Господи, дай ми още малко силици.

                        Моля те...

 

 

 

                        Та, вместо да разперя за последно криле,

                        да застина в безмълвната поза на Мислителя -

                        мъдро обронил премъдра глава на десницата си.

 

 

 

                       А казват, че всичко било от Лукавия!

 

 

 

 

                        Едва ли...

 

 

 

 

 

                         1888 г.*

 

 

                                                                   Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

______________________________________________________

 

 

      *През 1888 г. Роден създава своята неповторима творба "Мислителят".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марианка, Магдалена, Станислава - развълнувахте ме!
    Благодаря ви... И то много !!!
  • Внушително... и отново внушаващо респект!Бъди!
  • да...едва ли...
    мъдър стих, Виктор.
  • Чудесен замисъл и реализация!Поздравявам те!
  • Генка, Мартина, Борко, Катя, Плами - благодаря ви много за дълбоките
    размисли и поетични коментари.
    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Лаконично, мъдро, запомнящо се... Поздрав и от мен!
  • Всичко е от БОГ,дори и Лукавия
    И нали сме негово подобие -затова го има и Мислителя,и Виктор!
    браво за стиха!
  • Хубаво сравнение!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Огюст Роден е изваял от студения метал Мислителя, а ти си изваял със слово душата му и си сътворил чудесен поетичен реверанс пред създателя му.Поздрав и от мен!
  • Благодаря, Джуди!
    Прегръдка и от мен...
    Бъди !!!
  • Дълбоко, смислено.
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Димитър, Петя, Ачо, Ивон, Радко - нямам думи да изразя благодарността
    си за разсъжденията и коментарите ви върху моята скромна творба.
    Бъдете !!!
  • Оригинално, кратко, ясно и мъдро! Поздравления!
  • Видях скулптората на Роден, Викторе!
    Толкова сполучливо си пресъздал чувствата на автора и!
    Поздравления!
  • Харесвам поезията ти,Виктор! Тя носи толкова мъдрост...Поздрави!
  • Покривам се със патина, старея,
    а смисълът невидимо кръжи.
    Дали ще съм щастлив, ако успея
    мислителю?Измисли ли? Кажи!

  • Надявам се да не си мислиш, че не зная от какъв материал е излята
    великата творба на Огюст Роден? Бил съм в музея д'Орсе. Ала "Мислителят" е седнал на камък. Е, точно за него иде реч...

    Благодаря ти за коментара, Арина!
    Бъди.
  • Добро решение е да се вкамениш под формата на "Мислителят", иначе оригиналът на Роден е от бронз, но това е опасен вариант за нашите географски ширини и току виж, не си останал много дълго край Пътя.
    Харесвам те така замислен! Поздрав!
  • Трогнат съм, че бяхте тук и ви допадна моят непретенциозен стих,
    Люси, Водорея, Жарава.
    Здравейте !!!
  • Подобна мъдрост не може да е от Лукавия...
    Поздрав и от мен!
  • Накара ме да се замисля...
    Но тук ще споделя само - харесах много, Виктор!
  • Извънземни Приятелю, драги Илко - благодаря ви!
    Бъдете.
Предложения
: ??:??