Камъкът на щастието
Камъкът на щастието на пръста ти стои
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен,
изпълнил своя дълг вековен.
Гледайки го светещ, ярък,
викаш щастието жалък.
Избягал, изморен,
чакаш своя плен.
И обичаш го повече.
Ден след ден...
Вяли минути, бистри реки,
черните облаци, дъждовните дни.
И обичаш го повече.
Ден след ден...
Обгърнал ръката ти,
отнел свободата ти,
дарил красотата си.
И обичаш го повече.
Ден след ден...
И дойде ли миг на раздяла,
изпяваш последната фраза,
признаваш таз черна проказа
и политаш в тишина на омраза.
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен,
изпълнил своя дълг вековен.
Гледайки го светещ, ярък,
викаш щастието жалък.
Избягал, изморен,
чакаш своя плен.
И обичаш го повече.
Ден след ден...
Вяли минути, бистри реки,
черните облаци, дъждовните дни.
И обичаш го повече.
Ден след ден...
Обгърнал ръката ти,
отнел свободата ти,
дарил красотата си.
И обичаш го повече.
Ден след ден...
И дойде ли миг на раздяла,
изпяваш последната фраза,
признаваш таз черна проказа
и политаш в тишина на омраза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рен Леан Всички права запазени
