Камъкът на щастието

26 февр. 2009 г., 22:05

Поэзия

461 0 0

Камъкът на щастието на пръста ти стои
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен,
изпълнил своя дълг вековен.

Гледайки го светещ, ярък,
викаш щастието жалък.
Избягал, изморен,
чакаш своя плен.

И обичаш го повече.
Ден след ден...

Вяли минути, бистри реки,
черните облаци, дъждовните дни.

И обичаш го повече.
Ден след ден...

Обгърнал ръката ти,
отнел свободата ти,
дарил красотата си.

И обичаш го повече.
Ден след ден...

И дойде ли миг на раздяла,
изпяваш последната фраза,
признаваш таз черна проказа
и политаш в тишина на омраза.

Камъкът на щастието

Свързани произведения

Комментарии

Предложения