Не се срамувам  и не ме е страх                           

да си призная, че съм зле.

И не защото някой ми открадна

килимчето за входните нозе,

единствено в  бродерийната  красота,

което беше като цъфнала градина.

То бе творение, създадено от двете ми ръце.

И не защото  от телевизионния екран тече помия

и  безпощадно ме залива  смрад от лошотия.

Нарекла съм  я  криминална телевизия...

Продали се четци, наперено върху екрана –

 до безконечност бълват криминални хроники.

Евтина телевизия,

ослепяла и оглушала за добрите дела.

 Няма канал без насилие.

Само готварските, може би...

 Каква ирония и суета!

Сякаш планетата се е превърнала

в бръщолевения от религиозни маниаци ад.

Зле съм!

И не защото шепа безсърдечни и безмозъчни политици

убиват своя оскотял народ...

Зле съм!

Защото слугуваме на чужди модели,

 а трябва да  се управляваме

без  политици и политика!.

А не народ необичан, в секса търсещ изява.

 Любов се купува, любов се продава...

  Насилени баби   и невръстни деца,

в ужас родили  нежелани деца.

Вековен морал се срина със грохот.

Лица, подивели от животинска похот.

Всичките гледаме един и същ порнофилм.

Няма задръжки, дори няма оргазъм.

Всичко е бизнес.

Какъв сарказъм!

Зле съм!

И не защото  потъпкаха уважението ни и достойнството.

Не защото се опитват да ни наложат

да наричаме  ужасите и кошмарите си живот.

 Не защото пропъдихме невинността на  децата

 и ги отпратихме  да търсят себе си по света.

И не защото  с объркани представи и понятия

 буквално и преносно убиваме себеподобни.

Зле съм!

И не защото светът е хаос от безутешни, безучастни, безразлични и безумни...

Зная, ще завалят към мене апострофи –

на  страхливци, на лицемери и на глупци, но

аз съм зле, защото зная колко

огромна, неимоверна е цената

на дишането, на осъзнаването и  моженето!

Богоугодно да творим живот, но при условие

човекът да е кукла на конци в ръцете на невидими и непознати сили.

Да е муха с откъснати криле, под лупата на кръвожадно любопитство.

  Признанието на страха трябва да бъде първото стъпало

 в умението да се преборим с него.

За да даде животът сладък плод,

 а ние в щастието да сме велики,

трябват не безброй молитви,

а безброй мотики!

Щом има врагове  човекът,

дори невидими и скрити,

значи, че враговете също имат страхове.

 Значи, че силата е в нас!

Стига да можем да я осъзнаем,

 да вярваме във себе си и да сме сплотени.

Дори да падаме –

 да бъдем  прави, не и на колене!

Не в небесата, а в себе си да търсим сили!

Ако не искаме след динозаврите

да бъдем следващи фосили!