Регина (Радост Даскалова)
374 1427
5.08.2008 г., 9:59 ч.

Капан за безкрили птици 

  Поезия » Философска
1040 0 12

Зиморничава зима е кураторът
на мраморните ангели пред криптите -
пленени в камъка си авиатори
на стъпка точно от Апокалипсиса.

 

Тежи в петите пътят към отвъдното,
ненужните крила тежат на рамото.
Летежът - само фикция несбъдната
по жилките оголени на мрамора.

 

А сняг валя, извеза им пера и пух,
и ювелирно изгравира с лед релеф,
за говора на птиците им даде слух,
и ясно зрение в пространствения зев.

 

Но как от позата смирена се лети?
И как с криле от камък да направиш мах?
Застинали са на гърба като диптих
две каменни крила по-тежки и от грях.

 

Безкрили птици - сблъсъци на същности,
на мъртви дестинации болезнен трън.
Небето е надупчено от връщане
в най-лошия капан - на птичия им сън.


R.D.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??