Капан за безкрили птици
Зиморничава зима е кураторът
на мраморните ангели пред криптите -
пленени в камъка си авиатори
на стъпка точно от Апокалипсиса.
Тежи в петите пътят към отвъдното,
ненужните крила тежат на рамото.
Летежът - само фикция несбъдната
по жилките оголени на мрамора.
А сняг валя, извеза им пера и пух,
и ювелирно изгравира с лед релеф,
за говора на птиците им даде слух,
и ясно зрение в пространствения зев.
Но как от позата смирена се лети?
И как с криле от камък да направиш мах?
Застинали са на гърба като диптих
две каменни крила по-тежки и от грях.
Безкрили птици - сблъсъци на същности,
на мъртви дестинации болезнен трън.
Небето е надупчено от връщане
в най-лошия капан - на птичия им сън.
R.D.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
