Лека нощ.
Да бъде нежна.
Да бъде в моите прегръдки.
Без теб сънят ми ме отвежда
в преследване от бесни хрътки.
Които злобно, без пощада
ме ръфат с всяка нова крачка.
Насън душата само страда,
а тя е най-добрата плячка.
Да бъде лека.
Да е нощ.
Прегърнати тела заспали.
Сънувам теб.
Но, всъщност, лошото
започва, щом нощта превали.
Тогава тялото ми даже -
като белязано от хрътка -
боли...
Сънят е маловажен...
Пред празната
без теб прегръдка.
--
17.06.2011
© Тома Кашмирски Всички права запазени