kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
21.09.2011 г., 13:48 ч.

Капан за талисмани 

  Поезия
573 0 4

Сменям талисманите

на другите

с циркулиращ

в тялото ми

хаос

и тъжно

се подреждат молекулите,

объркани

с усмивката на онзи мъж.

Венозен Чарли Чаплин

танцува степ

в недрата ми,

кънтящ,

безочлив

и ранен

с лилав парфюм,

(наобиколил душата ми)

безритъмен и съвършен,

праисторически,

чудовищен,

солен,

своята си орбита

преследващ

и в свой си път

вглъбен.

Алхимикът,

който ме превърна в кал

(рохка и сарказмена),

посипана с живот

(пръстта сама по себе си

е нищо),

наръси ме

със корен от цинизъм

(лекарствено),

по главата ме погали

съзаклятнически,

за да изчезне

по-бързо

от собственото си

коварство

най-приятелски.

            ***

В една кутия съм

затворена

и слушам

дъжда

по покрива ми

как кънти,

тристенна,

(не)залостена,

туптящо преобърната

и безвъзмездна

като ключ.

            ***

В главата ми танцуват

другите

и търсят талисманите си

в транс

и ме е малко страх

да се покажа,

дали ще имам

шанс

да им разкажа,

че изгубих всичко

със усмивката на онзи мъж...

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??