Капан за талисмани
Сменям талисманите
на другите
с циркулиращ
в тялото ми
хаос
и тъжно
се подреждат молекулите,
объркани
с усмивката на онзи мъж.
Венозен Чарли Чаплин
танцува степ
в недрата ми,
кънтящ,
безочлив
и ранен
с лилав парфюм,
(наобиколил душата ми)
безритъмен и съвършен,
праисторически,
чудовищен,
солен,
своята си орбита
преследващ
и в свой си път
вглъбен.
Алхимикът,
който ме превърна в кал
(рохка и сарказмена),
посипана с живот
(пръстта сама по себе си
е нищо),
наръси ме
със корен от цинизъм
(лекарствено),
по главата ме погали
съзаклятнически,
за да изчезне
по-бързо
от собственото си
коварство
най-приятелски.
***
В една кутия съм
затворена
и слушам
дъжда
по покрива ми
как кънти,
тристенна,
(не)залостена,
туптящо преобърната
и безвъзмездна
като ключ.
***
В главата ми танцуват
другите
и търсят талисманите си
в транс
и ме е малко страх
да се покажа,
дали ще имам
шанс
да им разкажа,
че изгубих всичко
със усмивката на онзи мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
