Капан за талисмани
Сменям талисманите
на другите
с циркулиращ
в тялото ми
хаос
и тъжно
се подреждат молекулите,
объркани
с усмивката на онзи мъж.
Венозен Чарли Чаплин
танцува степ
в недрата ми,
кънтящ,
безочлив
и ранен
с лилав парфюм,
(наобиколил душата ми)
безритъмен и съвършен,
праисторически,
чудовищен,
солен,
своята си орбита
преследващ
и в свой си път
вглъбен.
Алхимикът,
който ме превърна в кал
(рохка и сарказмена),
посипана с живот
(пръстта сама по себе си
е нищо),
наръси ме
със корен от цинизъм
(лекарствено),
по главата ме погали
съзаклятнически,
за да изчезне
по-бързо
от собственото си
коварство
най-приятелски.
***
В една кутия съм
затворена
и слушам
дъжда
по покрива ми
как кънти,
тристенна,
(не)залостена,
туптящо преобърната
и безвъзмездна
като ключ.
***
В главата ми танцуват
другите
и търсят талисманите си
в транс
и ме е малко страх
да се покажа,
дали ще имам
шанс
да им разкажа,
че изгубих всичко
със усмивката на онзи мъж...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
