Dark`Crimson (Борислав Иванов)
38 13
10.04.2005 г., 19:50 ч.

Капки 

  Поезия
812 0 0
Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат,
небето слива се с земята в едно накрая.

Капки, безброй, мокро е, вали.
Така ли свършва пътя си кристала течен?
До теб съм - недалеч. Истината вали, дали...
Сияние разцепва слепотата. Там искри замръзнал, вечен
миг в движение неспирно. Вървя,
студено е, когато огънят гори във теб, а ти си сам сред разтопеното стъкло.

Капки безброй, влага, щастие-всемир,
душа на нощния порой, дъжд, изплуват чувства времетрайни
и купищата кал, сред които си живял. Кумир,
родени от пороя в порив див да те засипят с грешни тайни
и няма в капка дъжд, порой огънят ми да угасне. Та той гори в любов, разгаря се от отклик, наместо пепел вечна, въглен-обич.

© Борислав Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??