Apr 10, 2005, 7:50 PM
Капки
Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат,
небето слива се с земята в едно накрая.
Капки, безброй, мокро е, вали.
Така ли свършва пътя си кристала течен?
До теб съм - недалеч. Истината вали, дали...
Сияние разцепва слепотата. Там искри замръзнал, вечен
миг в движение неспирно. Вървя,
студено е, когато огънят гори във теб, а ти си сам сред разтопеното стъкло.
Капки безброй, влага, щастие-всемир,
душа на нощния порой, дъжд, изплуват чувства времетрайни
и купищата кал, сред които си живял. Кумир,
родени от пороя в порив див да те засипят с грешни тайни
и няма в капка дъжд, порой огънят ми да угасне. Та той гори в любов, разгаря се от отклик, наместо пепел вечна, въглен-обич.
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат,
небето слива се с земята в едно накрая.
Капки, безброй, мокро е, вали.
Така ли свършва пътя си кристала течен?
До теб съм - недалеч. Истината вали, дали...
Сияние разцепва слепотата. Там искри замръзнал, вечен
миг в движение неспирно. Вървя,
студено е, когато огънят гори във теб, а ти си сам сред разтопеното стъкло.
Капки безброй, влага, щастие-всемир,
душа на нощния порой, дъжд, изплуват чувства времетрайни
и купищата кал, сред които си живял. Кумир,
родени от пороя в порив див да те засипят с грешни тайни
и няма в капка дъжд, порой огънят ми да угасне. Та той гори в любов, разгаря се от отклик, наместо пепел вечна, въглен-обич.
© Борислав Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
