5.12.2011 г., 1:30

Капки акварел - 36 Все остава…

599 0 5

Нарисувах пясъчна буря за днешния акварел.С елекронните четки и бои,разбира се... А стихът дойде след акварела.
Б.

 

Пустинна буря

безспирна е…

Тук -в сърцето ми.

И спомени

пясъчно засипва,

в стремеж към дълбока

Забрава.

Онова, което

никога не ще се върне,

като коренче

от трева пустинна

все остава…

 

Б.Калинов

04.12.2011г.

Пловдив

Художник: Б.Калинов-„Пясъчна буря”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота!
  • поет, художник...
    много красотана едно място..
    Борис, най-сърдечен поздрав за теб..
  • Благодаря ви, Елена и Веси за добрите думи!
    Не е така, Таня!Ще цитирам какво ми е написала в блога ми моята добра приятелка Ати (Тота) Тя казва онова, което мисля:
    Тъжно е, когато в душата настъпи пустота, но в нея винаги има следи от онова, което е минало през дните ни и сърцето ни! Понякога само то може да ни държи изправени...
    Поздрави!
    Б.
  • Пустинна пясъчна буря! Стихне ли, сърцето става пустиня...
    Поздрав!
  • Потънах отново... Винаги се възхищавам на боите и думите с които рисуваш! Светъл поздрав, Бо!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....