5.12.2011 г., 1:30

Капки акварел - 36 Все остава…

595 0 5

Нарисувах пясъчна буря за днешния акварел.С елекронните четки и бои,разбира се... А стихът дойде след акварела.
Б.

 

Пустинна буря

безспирна е…

Тук -в сърцето ми.

И спомени

пясъчно засипва,

в стремеж към дълбока

Забрава.

Онова, което

никога не ще се върне,

като коренче

от трева пустинна

все остава…

 

Б.Калинов

04.12.2011г.

Пловдив

Художник: Б.Калинов-„Пясъчна буря”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота!
  • поет, художник...
    много красотана едно място..
    Борис, най-сърдечен поздрав за теб..
  • Благодаря ви, Елена и Веси за добрите думи!
    Не е така, Таня!Ще цитирам какво ми е написала в блога ми моята добра приятелка Ати (Тота) Тя казва онова, което мисля:
    Тъжно е, когато в душата настъпи пустота, но в нея винаги има следи от онова, което е минало през дните ни и сърцето ни! Понякога само то може да ни държи изправени...
    Поздрави!
    Б.
  • Пустинна пясъчна буря! Стихне ли, сърцето става пустиня...
    Поздрав!
  • Потънах отново... Винаги се възхищавам на боите и думите с които рисуваш! Светъл поздрав, Бо!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...