Събрах жарава от звездите,
каймак отсипах от Млечния път,
зрънца кафе дари бялата птица -
тъй направих за теб капучино,
непито от никого на света.
Напълних аз онази чаша -
знаеш, че единствена е тя
и зачаках с твоята усмивка
да родиш пред мене Пролетта.
© Вили Тодоров Всички права запазени