Карантинна любов
Пак пролет е и време за любов.
Цветенца, птички... сещате се, значи.
Но страшен, грозен, гаден вирус нов
днес в племето човешко се вторачи.
Дали е рожба на престъпен ум
или протест на Майката Природа...
По медиите всички вдигат шум
кой има от такава смърт изгода.
И с маска на лице пристъпяш плах.
Вечерен час и глоби, карантина...
а някакъв атавистичен страх
завихря бури в мрачната картина.
Но въпреки табута, ужас, стрес
реших се аз, при своята любима
да се промъкна тайничко нощес,
каквито и препятствия да има.
С гумирания си гащеризон,
с противогаз, рибарските ботуши...
Дори залях се целия с Тризон,
та всеки вирус в миг да се удýши.
Облещилата се луна ругах
и в сенките се движех на прибежки.
Дежурните ченгета изиграх,
промъквайки се през терени тежки.
След час и нещо стигнах уморен,
потънал в пот пред къщата позната
и от любов, най-чиста, вдъхновен
понечих да почукам на вратата.
Не помня после нищо. Пълен мрак.
Цял месец в кома, тръшнат на система.
По-късно аз разбрах защо и как,
без малко за оттатък да поема.
Навън била любимата – късмет!
А аз маскиран – личност непозната...
ме взела за престъпен елемент
и праснала с лопата по главата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
