Карма
738
0
0
Ти си моя стихия,
мой пристан
и моя стряха...
В очите ти да се скрият
чувствата ми избраха..
Сърцето ми на стъкло строшаваш
и с поглед пак правиш цяло
и често не осъзнаваш,
колко ме е боляло...
А после с дума нежна
запращаш ме към звездите
и обичта ти безбрежна
отново чета в очите...
И знам, че тази обич кармична
е всичко, което ще ни остане
Не искам да е различна,
дори когато нанася рани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
