Ти си моя стихия,
мой пристан
и моя стряха...
В очите ти да се скрият
чувствата ми избраха..

Сърцето ми на стъкло строшаваш
и с поглед пак правиш цяло
и често не осъзнаваш,
колко ме е боляло...

А после с дума  нежна
запращаш ме към звездите
и обичта ти безбрежна
отново чета в очите...

И знам, че тази обич кармична
е всичко, което ще ни остане
Не искам да е различна,
дори когато нанася рани...