Чудя се на наш'та карма,
преследваща ни през годините,
дали любовта ни е реална,
или дава ни се за да работим със бодилите?!

Защото знаеш, двамата сме си чешити,
всеки по своему си вироглав,
и така, като преплитат се съдбите,
чрез любовта ще намерим пътя прав!

Така душите ни омиротворени,
ще завършат доволни своя път,
когато от любов са озарени,
оставяйки своята тъй тлена плът,

взели изпитите земни,
къде с отличен и къде със три,
за следващите животи ще сме променени
и ще бъдем без толкова бодли!

Не знам за другото, но зная,
любовта ни издържа,
през ада минахме, познахме рая,
и ето срещаме се пак сега!...