Карнавал
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия,
ала не от комари. И не от ракия.
А просто защото – ей, там на баира,
Зората се ражда, цъфти и умира,
а после се пръска от кривата круша.
И само концерта на гаргите слуша.
Тогава започвам – отново да вия,
но не за награди. И не за ракия.
А просто защото Животът ме рита
от сутрин до вечер с глава и копита.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
© Георги Ревов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво е!
-
Браво, Георги!🥰 Тази вечер съм гостенка на страницата ти.
-
С удоволствие прочетох.
-
Много искрено. Винаги си личи, когато е написано от душа.
-
Силно и красиво!
-
Точно и прекрасно написано.
-
Благодаря на всички за коментарите.
-
Браво.
Поздравявам те. -
Третата строфа ще звучи по-добре така: “И говоря си сам, и самичък се смея.”
Четвъртата: “затова, че съм жив и че още живея.”
Безглаголните изречения в първата трябва да се обединят с втората, за да стане едно изречение. И на мен ми хареса идеята, но понеже са “строги” формите, мисля че е хубаво да се редактира малко или повече от автора. Хубаво е и той да коментира, да изрази мнение, за да разберем, че е реален човек. 😊👍 -
Поздравления за написаното от теб:диагнозата е общовалидна!🤔🤫🙉
-
Ами хубаво и точно!
-
С Валери.
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
