Карнавал
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия,
ала не от комари. И не от ракия.
А просто защото – ей, там на баира,
Зората се ражда, цъфти и умира,
а после се пръска от кривата круша.
И само концерта на гаргите слуша.
Тогава започвам – отново да вия,
но не за награди. И не за ракия.
А просто защото Животът ме рита
от сутрин до вечер с глава и копита.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
