26.07.2007 г., 0:26

Картина на стената

624 0 5
Моето платно, по теб рисувам
моето изкривено лице.
Мила, в твоите цветове ще потъгувам,
захвърлил четка и перце.

Усмивка виждаш, засмян вървя.
Това и хората очакват.
Но виждаш ли ти тъмната душа?
Сънищата минало оплакват.

Твоята усмивка ме огрява,
животворна радост черпя аз.
Дори с мен да не си докрай.
С мен ще си картина от екстаз.

Харесвам да рисувам аз по теб.
Гледаш ме с насмешка сред платна.
Това съм аз, запомни ме ти добре.
Картина моя ти ще бъдеш, окачена на стената.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички и ето малко усмивки от мен
  • "Усмивка виждаш, засмян вървя.
    Това и хората очакват.
    Но виждаш ли ти тъмната душа?
    Сънищата минало оплакват." - хареса ми!
  • Ти си бил и художник! Браво!
    Поздравления!
  • Браво!
  • "Усмивка виждаш, засмян вървя.
    Това и хората очакват."
    Уникално е !!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...