Картина на стената
Моето платно, по теб рисувам
моето изкривено лице.
Мила, в твоите цветове ще потъгувам,
захвърлил четка и перце.
Усмивка виждаш, засмян вървя.
Това и хората очакват.
Но виждаш ли ти тъмната душа?
Сънищата минало оплакват.
Твоята усмивка ме огрява,
животворна радост черпя аз.
Дори с мен да не си докрай.
С мен ще си картина от екстаз.
Харесвам да рисувам аз по теб.
Гледаш ме с насмешка сред платна.
Това съм аз, запомни ме ти добре.
Картина моя ти ще бъдеш, окачена на стената.
моето изкривено лице.
Мила, в твоите цветове ще потъгувам,
захвърлил четка и перце.
Усмивка виждаш, засмян вървя.
Това и хората очакват.
Но виждаш ли ти тъмната душа?
Сънищата минало оплакват.
Твоята усмивка ме огрява,
животворна радост черпя аз.
Дори с мен да не си докрай.
С мен ще си картина от екстаз.
Харесвам да рисувам аз по теб.
Гледаш ме с насмешка сред платна.
Това съм аз, запомни ме ти добре.
Картина моя ти ще бъдеш, окачена на стената.
© Рефицул All rights reserved.
