23.04.2019 г., 21:37  

Кълбо от небесни картини.

419 6 10

Старицата преде хиляда нишки,

оплита ги през пръстите и нищи.

И колелото на чекръка трака,

стрелките времеви протакат,

в небесна стая  се преплитат

и восъчните свещи се издигат.

Души - светулки, като мънички  искри

просъскат – пламък запламти.

Течението сред свещите лудее,

кандило някой  залюлее

и песен чудна се излее...

А херувимчета с крилца

играят на небесната игра

и от торбичка пълна с алени сърца

очи затварят и посипват любовта,

за да преде  Старицата съдби,

с живот чекръка завърти,

а времето, като огромен котарак

да се протяга и прозява пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Данаил!
    Юри, благодаря за любими!
  • Хубаво е, Lia!!!
    И колелото на чекръка трака,
    стрелките времеви протакат,
    в небесна стая се преплитат
    и восъчните свещи се издигат.
  • Наде!? Това си е щипане по... И - ще, ще...ама няма да казвам, ще пиша.
    Веси-Еси, мила, благодаря!
    Благодаря на всички за оценките и за бутончето "в "Любими".
    Чудни и светли празници ви желая!
  • Благодаря, Паднало ангелче! Така е, всеки от нас си има нишка, но докъде стига и къде ще се скъса или ще стане здрава и плътна, никой не знае ...И според мен, добре, че е така!
    Благодаря, ти Младен за интересния коментар, разбира се и за"любими"!
    Гавраил, нашата фантазия, преплетена с личните ни виждания и разбирания са винаги впечатляващи, просто защото няма две еднакви, а само подобни. Благодаря ти, че се отбиваш при мен! Оценявам го, особено като си един от поетите, които чета редовно и уважавам .
    Васе, благодаря ти мила! Хубави празници на теб и на семейството ! Живи и здрави!
    Мария, за мен ти си висок връх на поезията и това, че нещо от моите скромни творби ти е харесало силно ме радва и стопля. Казвам си: "Значи все пак си е струвало да го напиша и не е чак толкова зле!"
    Марианка, благодаря ти, че наминаваш!
    Благодаря, Розали!
  • Супер!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...