LiaNik

221 резултата
  • Калейдоскопът на Звездочела

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Луминесцентната светлина обливаше помещението. Натрапчивото жужене дращеше по слуха, сякаш остри нокти скърцаха по гладко стъкло. Дразнещият, но слаб звук се разнасяше от тавана, където една от дългите осветителни пръчки премигваше няколко пъти, после изгасваше, а нейната сестрица, осветяваше с мътн ...   116  15 
  • Изборът на традициите

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    „ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
    В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...
      151  19 
  • Когато ти се лепне вирусът „Пи”

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ...   166  19 
  • Голотата на една невидима Вселена

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Други
    Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
    Стенание в безлунна звездна нощ.
    Оголена, а толкова човечна…
    Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
    от острието огнено на нож… ...
      143  11 
  • Между портите на Ада и вратичката към Рая - 6

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    ***
    Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
      134  20 
  • Между портите на Ада и вратичката към Рая - 5

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    ***
    Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
      85 
  • Между портите на Ада и вратичката към Рая - 4

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    ***
    - Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
      101  11 
  • Между портите на Ада и вратичката към Рая -3

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    ***
    - Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
      117  17 
  • Между портите на Ада и вратичката към Рая - 2

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза
    Долиташ и...крилата си прибираш!
    Май, ме провокираш?!
    Ха! Ти просто непослушен маг си,
    макар да си даруван с ангелски крила.
    Аз щура чародейка съм и най-добра ...
      99 
  • Дълга вечерна рокля и парфюм

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Писма, Други
    Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
    Д ...
      95 
  • Между портите на Ада и вратичката към Рая

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    „Срещна я и сякаш го заля вода
    Бистра... Яростна... дълбока
    Времето въздъхна тихо... и замря
    Душата му на Маг потъна
    в очи зелени като горски езера ...
      164  15 
  • Бонбониера с избори

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
    Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
      154  15 
  • Невидимата Ана

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...   188  15 
  • По времето на баба - 5

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Повести и романи
    - Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ...   131  12 
  • Той е моят симпатяга...

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Поезия » Хумористична, Друга
    Той е моят симпатяга!
    И издържа на моята тяга...
    Буреносния ми гняв
    потушава той със страст.
    Не , не си мислете лошо! ...
      148  17 
  • По времето на баба - 4

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Повести и романи
    ***
    И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...
      113 
  • То бърза да те гушне...

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Поезия » Любовна
    Намърдах се във твоята прегръдка…
    Обичам топлината между нас!
    И чувам как сърцето ти препуска,
    очаквайки любовния ни валс…
    Когато сладостно погалвам ...
      156  14 
  • Мечти от мрак и светлина

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Колажи
      327  18 
  • Моето момиче " Да защитиш врага" - 3

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    ***
    Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
    - Наистина н ...
      141  17 
  • Моето момиче " Да защитиш врага" - 2

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...   96 
  • Моето момиче „Да защитиш врага.” - 1

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ...   119 
  • Обладаващ вкус

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Писма, Други
    Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...   262  20 
  • Любов от разтопени мразовити висулки - 4

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Гласът и беше топъл с лек акцент:
    - Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
    Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
    - Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...
      172  18 
  • Любов от разтопени мразовити висулки - 3

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза
    Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, живо ...   113  10 
  • Блатното кокиче

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Марица се виеше тежко и царствено в широкото си корито. През пролетта нейните плътни води, буйни на моменти, извайваха скалистите брегове или надскачаха насипите от пръст и се втурваха да препълват някое по-ниско място. Така по поречието на реката се образуваха малки блатни места, някъде с големинат ...   169  15 
  • Сладко от лютиви чушлета

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Други
    Червено, гладко и остро.
    Привлича те сладко и
    с вкус пиперлив
    завладява умът и сърцето…
    И близнеш,отхапеш и вкусиш… ...
      158  16 
  • Любов от разтопени мразовити висулки - 2

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Разбира се, приятелят му беше твърде подробен в наставленията си, но Тео го изслуша внимателно. В някакъв момент от обясненията дори беше взел старо тефтерче, захвърлено близо до шкафа и с един малък молив записваше последователността на действията, които трябваше да изпълни. Когато Влади приключи с ...   122  12 
  • Любов от разтопени мразовити висулки – 1

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
    Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
      153  14 
  • Захаросани портокалови корички

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Други
    >
    >
    > „И капки втечнена по женски нега
    >
    > към риска се втурват. Без страх! И сега!” ...
      191  24 
  • Устни с вкус на малини

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Писма, Други
    Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
    Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...
      121  12 
  • Разнежващ шоколад

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Писма, Други
    Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
    Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...
      118  10 
  • Всичко ще отмине

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Поезия » Друга
    Здравей, тъга! Запей, душа!
    Недей умува ум безумен!
    Не се страхувай! Всичко ще отмине.
    Сърцето – ключ невидим за врата,
    дори да скрием, няма да загубим. ...
      129 
  • В градината на спящата тишина

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Други
    Стъпвали ли сте боси по прясно изорана земя? Пръстите ви се свиват в стремежа да запазят равновесието. Изпитвате непреодолимо желание да вдигнете стъпалото си, не заради друго, а защото малките бучки не разтрошена земя ви убиват, като камъчета. Да, и ситни камъчета има, но те са загладени от дългото ...   140  11  14 
  • Стичам се по мислите си

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Писма, Други
    Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...   191  15 
  • Красива в слабостта си

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...   170  12 
  • По " Изворът на Белоногата" по П.Р. Славейков

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Колажи
      385  23 
  • Аз така ги уча!

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. ...   777  11  23 
  • Аура - ІХ част- последна

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
    Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...   139  14 
  • Мандолините на моето аз

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Поезия
    Мандолино, на моите желания,
    престани да туптиш все така,
    сякаш целият свят се нуждае
    от прегръдките твои
    и от силна и топла ръка! ...
      99 
  • Ако прегрея, сладолед ще ям

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Поезия
    Поставих подпис и записах
    останалите живи в мен неврони
    във книгата червена на душата...
    И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
    А днес, отново няколко измряха... ...
      107  13 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.