Животът ми е цял на нея.
Щастливо-тъжен, нетипичен -
с възторзи, глупости, идеи,
с лица, които съм обичала.
В тях цветовете непрестанно
се гонят, за да се настигнат.
Преплитат се прекрасно, странно,
преди красиво да изригнат.
И светлината ù е много -
една такава, съдбоносна.
А сенките, строени строго,
размиват се и все докосват ...