elenabili (Елена Биларева)
298 2386
5.11.2013 г., 21:50 ч.

Катарзис 

  Поезия
537 1 7
Няма път към дома ти, когато си сам.
Стари стъпки умират под плаващи пясъци.
Дръзки спомени ронят схлупения таван,
а да пееш е тихо и да дишаш е тясно.
Нераздадена обич разкопчана ври в теб
и чертае в сърцето ти нови мехури.
И сапунена краткост те побутва напред –
да обичаш, раздаваш, но и мразиш, и хулиш.
Да лекуваш с раздърпани ризи душа
от останки от нещо, с което си дишал....
Да изтриеш докрай всички стари неща
и със слепи очи да си ги пренапишеш.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и от мен и благодаря!
  • Уникална! И много силна! Поздрав, мило момиче!
  • Много ви благодаря за качествените коментари и задълбочения прочит: Краси Дяков, Кети, Краси Чернев, Вихра!
  • Стихът ти се впи в гърдите ми, Елена! Думите хаотично кръжат в ума ми и не знам какво да кажа. Когато и този есенен ден върви към края си, прочитането на такъв стих е катарзисно. Благодаря за изживяването!
  • Много силно и плътно ядро има твоят стих, а посланията се вихрят в неизброими концентрични кръгове около него!Поздравления!
  • Стискам ти ръчицата! Винаги се радвам, когато виждам силни женски стихове, такива, които те карат да мислиш, да мислиш... които помагат да вземеш важно решение! Силен стих, Елена!
  • Ей, браво ти!
Предложения
: ??:??