3.03.2020 г., 7:47

Категорично

685 3 12

Отказвам се.Предавам се.Финита

на всяка съпротива и съмнение.

Издигам бяло знаме на зенита.

Без грам алтернатива и брожение.

 

Превзета съм. И присъединена.

Тотално завладяна територия.

Без битка тихомълком запленена.

Поемам път по нова траектория.

 

Ще обикалям само твоето слънце.

Ще зрее в мене крехкото ни зрънце.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Пепи, в изпитанията на момците девойката винаги запазва дългата клечка за любимия, само той да знае как да си я изтегли.😉
  • Не може някой да бъде превзет, ако не иска! Поздравления!
  • Вярно, че това стихче свети за мен с особена светлина, защото преди него имаше друг хаотичен период, след който всичко си дойде на мястото и промених траекторията. Благодаря, Мария!😋Ще опитам да пусна началото свързано.
  • Нещо свети не само в стиха ти, а и в теб самата! Бъди майка на това добро начало и нека е лек пътят по твоята "нова траектория", Светличка!🌹🌹🌹
  • Благодаря, Иржи, че не ме забравяш! 😋

Хаотично

Дали жарта ми беше само воля
цената да платя, да оцелея...
Съмняваш се навярно бях ли твоя,
прескочих както нас, така и нея.
Въздай ми, Боже, милост, утеши, ...
808 2 10

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...