3.03.2020 г., 7:47

Категорично

686 3 12

Отказвам се.Предавам се.Финита

на всяка съпротива и съмнение.

Издигам бяло знаме на зенита.

Без грам алтернатива и брожение.

 

Превзета съм. И присъединена.

Тотално завладяна територия.

Без битка тихомълком запленена.

Поемам път по нова траектория.

 

Ще обикалям само твоето слънце.

Ще зрее в мене крехкото ни зрънце.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Пепи, в изпитанията на момците девойката винаги запазва дългата клечка за любимия, само той да знае как да си я изтегли.😉
  • Не може някой да бъде превзет, ако не иска! Поздравления!
  • Вярно, че това стихче свети за мен с особена светлина, защото преди него имаше друг хаотичен период, след който всичко си дойде на мястото и промених траекторията. Благодаря, Мария!😋Ще опитам да пусна началото свързано.
  • Нещо свети не само в стиха ти, а и в теб самата! Бъди майка на това добро начало и нека е лек пътят по твоята "нова траектория", Светличка!🌹🌹🌹
  • Благодаря, Иржи, че не ме забравяш! 😋

Хаотично

Дали жарта ми беше само воля
цената да платя, да оцелея...
Съмняваш се навярно бях ли твоя,
прескочих както нас, така и нея.
Въздай ми, Боже, милост, утеши, ...
808 2 10

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...