~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
14.01.2009 г., 9:10 ч.

Като 

  Поезия
656 0 4

 

Усмивката ми е тъжна (като на мама).

Няма да плача след изгубени Икони.

Забравих сълзите си.  (Както и татко).

Приличам на дядо. (Вярвам в измислици).

В звъна на чановете откривам душата си.

След него остана тишината (и баба да чака).

Прагът е вечен... и с черги от сълзи.

Тъгата ми е гарванова (като косите на кака).

Двете се загубихме във празни огледала.

Сърцето ми е кисело (като виното на чичо),

ръцете парцаливи (като чеиза на мама).

 

А те ме обичат. Нали съм им бреме...

Загнездих се в пропуснат удар на сърце.

Домът ми е тихото време, да бъда отново дете.

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко уважавам поетесата, за която предполагам, че говориш. Не смятам обаче, че писането за роднини и намирането на подходящи думи да се ирази емоция към тях принадлежи изцяло на някой автор. Ще спра до тук, защото не намирам смисъл да се обяснявам на когото и да било и честно казано - не желая....
  • Да!Съгласна със Смешко!
  • хареса ми ... но има поетеса която е родена преди теб и ти е изяла хляба от писането на такива стихове... дори и да не си я чела ... просто нямаше как да не асоциирам ...


  • Поздрав!
Предложения
: ??:??