Като
Усмивката ми е тъжна (като на мама).
Няма да плача след изгубени Икони.
Забравих сълзите си. (Както и татко).
Приличам на дядо. (Вярвам в измислици).
В звъна на чановете откривам душата си.
След него остана тишината (и баба да чака).
Прагът е вечен... и с черги от сълзи.
Тъгата ми е гарванова (като косите на кака).
Двете се загубихме във празни огледала.
Сърцето ми е кисело (като виното на чичо),
ръцете парцаливи (като чеиза на мама).
А те ме обичат. Нали съм им бреме...
Загнездих се в пропуснат удар на сърце.
Домът ми е тихото време, да бъда отново дете.
© Свобода All rights reserved.
