Отскубнах от душата всяка ярост,
поникнала в кръвта ми като плевел.
Да бъда чиста исках, светеща от благост...
Да дойда като ангел в приказка при тебе.
Направих си криле - от бяла волност.
Летях със тях през сънища безплътно
и в полета топях на капки болката
и в бистрота превръщах всяка мъка.
Страха завързах за врата с каишка
и го опитомих със нежност - като куче.
Изпъдих на дребнавостта досадна мишките.
Осинових си мъдрост - да се уча. ...