Като ангел
Отскубнах от душата всяка ярост,
поникнала в кръвта ми като плевел.
Да бъда чиста исках, светеща от благост...
Да дойда като ангел в приказка при тебе.
Направих си криле - от бяла волност.
Летях със тях през сънища безплътно
и в полета топях на капки болката
и в бистрота превръщах всяка мъка.
Страха завързах за врата с каишка
и го опитомих със нежност - като куче.
Изпъдих на дребнавостта досадна мишките.
Осинових си мъдрост - да се уча.
Разринах всяка скука във ума си,
по сантиметри мислите претърсих - за дефектност.
От чувствата натрупания прах избърсах -
и вътре в мене всичко някак светна!
Изхвърлих през очите си тъгата,
в средата на сърцето сложих ваза
с букет от обич, тайнственост и жажда.
Остана само ти да дойдеш. И ангела във мене да запазиш.
© Инна All rights reserved.
