helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
20.01.2017 г., 8:31 ч.

Като че ли с лекота 

  Поезия
696 2 9

Цивреше -

помогна ли? 

Гледаше-

провидя ли?

Окуражен бе- 

възпламени ли се?

Отговори търси,

коленичил пред Аз-а,

искайки прошка

от кокалчетата

на ръцете...

Целуна ги- 

помолих само

с тях да докосва, 

да оставя фрагменти

от плътта си.

Оказах му

помощта си:

нейде затича

откри си желание

за живот.

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че ме подкрепяш, откакто съм тук!!! Прегръдка, най-голямата!
  • Браво, мила Звездичке ! Не можеш да го кажеш по - ясно и по добре! Това е...и аз не мога, никой, това е музата на изкуството и най - вече на живота, на това как ние го живеем...Още вчера почти веднага следкато излезе прочетох тази твоя творба и както винаги си давам доста време за да осмисля казаното от теб, понякога малко, няколко секунди, друг път доста време, няколко дни, седмици дори. И най - вече, защото обичам да те препрочитам - винаги откривам нещо ново и си оставам с това, което вече ме е трогнало по някакъв начин. И обичам да те чета, защото усещам че се докосвам до една толкова чиста и дълбока душа. Невероятно! Наистина имаш много да кажеш Звездичке прекрасна и за мен е чест , че мога да те прочета. Гордост да те виждам как растеш като творец и човек!Благодаря, че споделяш с нас!
    С този израз резюмираш цялата творба и ни вадиш есенцията "Рискът е всичко, към което мога да се придържам..." Споделям я и да! Напълно си заслужава. Прегръдки!
  • Благодаря на всички! Ами смятам, че си заслужава... Рискът е всичко, към което мога да се придържам...
  • Всеки отказ е път към ново начало.Но струва ли си да губим?
  • Харесах и аз!
  • Страхотно! Браво!
  • Хубаво...
  • Много се радвам да те видя тук...
  • ... всяко кокалче трябва да се покрие с плът - да не боцка... виж как се е търкулнало желанието окръглено...
Предложения
: ??:??