hristam (Христина Мачикян)
531 928
1.02.2012 г., 11:36 ч.

Като лека настинка 

  Поезия
1028 0 16

Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.

Тук местата са вече заети
от щастливи до болка безделници.
Ти за малко докосна небето,
аз се спънах в коравите делници.

Като лека настинка ще мине,
утре щом си преборим крилете.
С теб сме само детайл от машина
с краткотрайната форма на цвете.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но все пак... цвете, нали?
    Пишеш прекрасно.
  • Поздравления и от мен!
  • Хубаво!
  • Много свежо! Поздрави!

  • Поздрави.Хубава лирика.Wali/Виолета Томова/
  • много интересен, неочакван финал!
  • Излято и красиво!
  • Страхотен стих!
    И аз се намерих в думите ти!
    Особено в това:
    "аз- по детски разсеяно бедствие"...
  • (((Първоначално се отчитат събитията, а след това си правите изводи...ако изводите са изключително важни, се дефинират като следствия...!!!)))
    "Ти - отдавна пораснал и земен,
    аз - по детски разсеяно бедствие.
    Тази драма, така ненавременна,
    просто няма причина за следствие."

  • Да, много хубаво стихотворение.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Неочаквано свежо и истинско, макар темата да е стара като света. Добромир Тонев, за мен един от най-талантливите поети на българския Юг, някога казваше, че женската поезия от Сафо до наши дни се побира в три определения: "ела с мен в цъфналата ръж", "как хубаво е в цъфналата ръж" и "защо не идваш в цъфналата ръж". Прав е, но тук има някакъв чист драматизъм, някаква хубава емоционалност, някаква жажда за съпричастие, на която е противопоставен зрял реализъм, и всичко това оформя един вълнуващ стих, който заслужава адмирации. Поздрав!
  • Песен е - наистина!!!
    Много хубава...
  • Хубаво е, Христина!
    Поздрав!
  • Много хубаво стихотворение!Поздравявам!
  • като песен е, мелодия!
Предложения
: ??:??