Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети
от щастливи до болка безделници.
Ти за малко докосна небето,
аз се спънах в коравите делници.
Като лека настинка ще мине,
утре щом си преборим крилете.
С теб сме само детайл от машина
с краткотрайната форма на цвете.
© Христина Мачикян All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
