Като лястовица бяла се завихрям,
бягам щуро в листопада,
не изглежда да съм дивна,
просто... малко подивяла.
Тичат мислите ми морни,
вихри плазмени и мокри.
Стичат се и меко топлят,
хорските стрели отровни.
Като лястовица бяла се завихрям
и политам във простора,
не гони ме ветре веке,
остави ме на Сокола...
© Атанас Коев Всички права запазени
Благодаря на всички!
п.п. Сокола й е приятел