Като магия
Докосвай ме, не искам да мечтая.
Докосвай ме, със устни ме гори
и в малката ни, тиха стая,
дъжд да пада от искри.
В жарава да гори земята,
душата ми до край изпепели.
Докосвам се до двата свята,
с ръце рисуваш ли ме ти.
Не казвай нищо, продължавай,
отпивай бавно и гори!
Като самодива ще танцувам,
разпуснала в нощта коси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Цековска Всички права запазени
