Като нова пиеса
Европа гори. Камикадзета вързват колани,
но един риторичен въпрос в мен кърви:
Кой дава живот и защо черни врани
изкълвават всички посяти мечти?
Горчиви сълзи са храна на добрите човеци.
Този свят като пумпал, луд се върти.
Когато обаче се вдигнат завесите,
черно дъно конкретно и страшно мълчи.
Тази тъжна пиеса е дълга и тежка.
Пълна зала немее за хубав финал.
Перфектна игра без нито една забележка,
режисьорът ù, явно добре се е постарал.
Попива чернилка във всички, били в салона.
Няма овации, всичко е тишина...
Станиславски отречен и по нови закони,
тази страшна пиеса се изигра.
Колко още спектакли ще има, не мога да кажа.
Станиславски ми липсва, даже липсва ми Брехт.
Няма как гарван, пролетта да предскаже...
Звярът е звяр, а човекът е вечно човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
