7.06.2012 г., 19:44

Като от вихър отнесени

1.1K 1 11

Като от вихър отнесени

 

 

Нека винаги свежа роса от капчици нежност

всяка сутрин да пада от теб по сърцето ми,

да чувствам аз ден и нощ принадлежност,

за да не тръгне душата ми тайно по диви гори!

 

 

А вечер не заспивай, когато до теб уморена

лежа в тъмното и трия невидени сълзи!

Заведи ме тогава на покрива, така - по пижама

и после посваляй за мен пак малко звезди!

 

 

Не крий желанието си, като грозд натежало,

когато и аз самата до теб нетърпелива горя,

а го прелей без остатък в отдаденото ми тяло

и после ме остави тихо пак до теб да заспя!

 

 

Не допускай в любовта си към мен есени,

ще паля гневно всеки път всички сухи листа!

Нека бъдем винаги като от вихър отнесени,

възпламеними и луди дори само и от дума една!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще ни се скарат...
  • Ще ме умориш от смях...
  • ...
  • Благодаря, Боян!
    Не съм сигурна дали заслужавам чак такова голямо внимание, за това съм искрено трогната от това, че е отделено толкова много време за мен.
    Тези съвети и напътствия ще ми бъдат от голяма полза.
    Но истината, колкото и горчива да е тя е, че изглежда не мога да пиша, това е ...
  • Здравей Светла!
    Прочетох някои от твоите стихотворения и бих искал да споделя впечатленията си най-добронамерено.
    Мисля, че ти имаш поетичен талант и някои образи, метафори и пр. разкриват това. Някои от стихотворенията ти са много нежни, емоционални и въздействащи. " Като от вихър отнесени" ми хареса най-много,затова и пиша именно под него.
    В същото време имам и доста забележки към теб. Мисля, че това,което не ти достига е поетична техника. Никога не забравяй, че поезията е МЕРЕНА реч и ритъмът е най-важното, дори повече от римата. Ти си твърде небрежна към ритъма и в повечето случай не го спазваш. Резултатът е превръщането на стихотворението в лирична проза. А като се прибави и фактът,че стиховете ти са твърде дълги като брой срички, опасността неусетно да излезеш от поезията и да влезеш в прозата става твърде голяма. Мисля, че трябва серизно да поработиш върху това, да прочетеш големите поети, да " изгладиш" стиха си. Съгласен съм с Анахид Демирова, че съюзите често пъти нарушават ритъма в творбите ти и често са излишни. Ето, че не само аз съм усетил тази твоя слабост.
    Интимната лирика е трудно нещо! За съжаление често изпадаш в баналности и естрадна сантименталност. Не винаги, но понякога!
    Аз обикновено приключвам анализите си с нещо хубаво.Последният куплет на това стихотворение е чудесен, макар че последният стих има нужда от преработка. Щом може да пишеш така, значи ще можеш да преодолееш и своите поетични слабости.Пожелавам ти успех!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...