Като от вихър отнесени
Като от вихър отнесени
Нека винаги свежа роса от капчици нежност
всяка сутрин да пада от теб по сърцето ми,
да чувствам аз ден и нощ принадлежност,
за да не тръгне душата ми тайно по диви гори!
А вечер не заспивай, когато до теб уморена
лежа в тъмното и трия невидени сълзи!
Заведи ме тогава на покрива, така - по пижама
и после посваляй за мен пак малко звезди!
Не крий желанието си, като грозд натежало,
когато и аз самата до теб нетърпелива горя,
а го прелей без остатък в отдаденото ми тяло
и после ме остави тихо пак до теб да заспя!
Не допускай в любовта си към мен есени,
ще паля гневно всеки път всички сухи листа!
Нека бъдем винаги като от вихър отнесени,
възпламеними и луди дори само и от дума една!
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще ни се скарат...
-
Ще ме умориш от смях...
-
...
-
Благодаря, Боян!
Не съм сигурна дали заслужавам чак такова голямо внимание, за това съм искрено трогната от това, че е отделено толкова много време за мен.
Тези съвети и напътствия ще ми бъдат от голяма полза.
Но истината, колкото и горчива да е тя е, че изглежда не мога да пиша, това е ... -
Здравей Светла!
Прочетох някои от твоите стихотворения и бих искал да споделя впечатленията си най-добронамерено.
Мисля, че ти имаш поетичен талант и някои образи, метафори и пр. разкриват това. Някои от стихотворенията ти са много нежни, емоционални и въздействащи. " Като от вихър отнесени" ми хареса най-много,затова и пиша именно под него.
В същото време имам и доста забележки към теб. Мисля, че това,което не ти достига е поетична техника. Никога не забравяй, че поезията е МЕРЕНА реч и ритъмът е най-важното, дори повече от римата. Ти си твърде небрежна към ритъма и в повечето случай не го спазваш. Резултатът е превръщането на стихотворението в лирична проза. А като се прибави и фактът,че стиховете ти са твърде дълги като брой срички, опасността неусетно да излезеш от поезията и да влезеш в прозата става твърде голяма. Мисля, че трябва серизно да поработиш върху това, да прочетеш големите поети, да " изгладиш" стиха си. Съгласен съм с Анахид Демирова, че съюзите често пъти нарушават ритъма в творбите ти и често са излишни. Ето, че не само аз съм усетил тази твоя слабост.
Интимната лирика е трудно нещо! За съжаление често изпадаш в баналности и естрадна сантименталност. Не винаги, но понякога!
Аз обикновено приключвам анализите си с нещо хубаво.Последният куплет на това стихотворение е чудесен, макар че последният стих има нужда от преработка. Щом може да пишеш така, значи ще можеш да преодолееш и своите поетични слабости.Пожелавам ти успех! -
Благодаря ти, мила Събина!
От тук за всички коментари, стопли ми сърчицето! -
"Заведи ме тогава на покрива, така - по пижама
и после посваляй за мен пак малко звезди!"
Страшно много ми хареса! -
Благодаря ти, Миночка!
Радвам се, че ти хареса! -
Хубаво и искренно!Привет!
-
Благодаря ти, Вероника!
Благодаря ти, Ани!
И за забележката ти благодаря!
Но като ми зазвучи една мелодия още от първия ред и се опитвам да я следвам до края, а със съюзите си помагам.
Но може и да прекалявам, съгласна съм!
Благодаря Ви, Ст.! -
Винаги там има някакъв мъж...,на когото мога само да завиждам! Много красиво стихотворение!Поздравявам Ви!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
