Като парфюм
Като парфюм по кожа
Са белезите ти от ножа
С който режеше от мен
Парченца всеки ден
С любов кървеше всяка рана
Посрещайки лъчите на зарана
Бях отново жив.....
Казвах си с Любов е виж...
Болката прегръщах до забрава
Превързвах с нея всяка рана
Стопявах мъка жал
Оставах просто цял
Ухаещ на парфюм Любов
Излъчващ сила мощ
Сърцето татуира...
С каква ли не картина
Бавно с ножа
Изрязваше парченца кожа
Кръвта ги багреше в червено
Не помрачи лицето ми засмено
Сега съм жив
И още по красив...
Пропита кожата ми е с парфюм
Превзема ум
Душа сърце
Ножа ти си взе
Да драскаш другаде
А моят аромат ще те преследва
Като натрапчив вид парфюм
Дано да излекува твоя ум
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
