Като парфюм
Като парфюм по кожа
Са белезите ти от ножа
С който режеше от мен
Парченца всеки ден
С любов кървеше всяка рана
Посрещайки лъчите на зарана
Бях отново жив.....
Казвах си с Любов е виж...
Болката прегръщах до забрава
Превързвах с нея всяка рана
Стопявах мъка жал
Оставах просто цял
Ухаещ на парфюм Любов
Излъчващ сила мощ
Сърцето татуира...
С каква ли не картина
Бавно с ножа
Изрязваше парченца кожа
Кръвта ги багреше в червено
Не помрачи лицето ми засмено
Сега съм жив
И още по красив...
Пропита кожата ми е с парфюм
Превзема ум
Душа сърце
Ножа ти си взе
Да драскаш другаде
А моят аромат ще те преследва
Като натрапчив вид парфюм
Дано да излекува твоя ум
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
