17.10.2014 г., 21:41 ч.

Като приятел 

  Поезия » Друга
365 0 3

Какво съм сторил

аз не зная...

Защо намрази ме така!?

Нима злодея съм

аз който?

Размътва чистата вода?

А как аз исках

да съм ти приятел.

Но мой грешал съм за това.

За мене бе сърдечен удар.

За тебе май,

това е само някаква игра.

Прости ми ти приятелко

че искам !?Да бъдеш

с мен човек...!

И знам че аз

не съм го туй заслужил,

да бъда грешно порицан.

Но въпреки това

от тебе прошка искам.

Сърдечна прошка

искам аз!

А що отнася се

за всичко лошо...

Ще забравя в този час.

Стоя на прага ,

аз и чакам!?

За кой ли път -

звънеца извъня!

Вече знам

че ти не си във къщи.

Далече веч си но сама.

Прости ми мила...,

че го казвам.

Но знай ,

аз пак ще се надявам.

И всеки миг

ще чакам пак и пак.

Дордето ти отново

се завърнеш!

На слънчевия

топъл бряг!

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви момичета за кой ли път ме подкрепихте!Радвам се че ви имам!!!Усмивки от сърце на най добрите момичета!До нови стрещи!!!Пламе ,Тони !!!
  • Боли ме като чета този прекрасен стих!Болката и разочарованието прозират от всяка дума, но горе главата, Ачо!Твоята любов е силна и ти си един топъл слънчев бряг, който е готов да прости всичко и да я грабне в обятията си.Пожелавам ти да бъдеш много щастлив!
    А стихотворението ти заслужава 6.Моите най-сърдечни поздрави,
    мое добро приятелче! Ведър ден!
  • Хубав стих, написан от едно наранено сърце,
    което още не е спряло да се надява!
    Поздрави, Ачо!
Предложения
: ??:??