17.10.2014 г., 21:41

Като приятел

519 0 3

Какво съм сторил

аз не зная...

Защо намрази ме така!?

Нима злодея съм

аз който?

Размътва чистата вода?

А как аз исках

да съм ти приятел.

Но мой грешал съм за това.

За мене бе сърдечен удар.

За тебе май,

това е само някаква игра.

Прости ми ти приятелко

че искам !?Да бъдеш

с мен човек...!

И знам че аз

не съм го туй заслужил,

да бъда грешно порицан.

Но въпреки това

от тебе прошка искам.

Сърдечна прошка

искам аз!

А що отнася се

за всичко лошо...

Ще забравя в този час.

Стоя на прага ,

аз и чакам!?

За кой ли път -

звънеца извъня!

Вече знам

че ти не си във къщи.

Далече веч си но сама.

Прости ми мила...,

че го казвам.

Но знай ,

аз пак ще се надявам.

И всеки миг

ще чакам пак и пак.

Дордето ти отново

се завърнеш!

На слънчевия

топъл бряг!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета за кой ли път ме подкрепихте!Радвам се че ви имам!!!Усмивки от сърце на най добрите момичета!До нови стрещи!!!Пламе ,Тони !!!
  • Боли ме като чета този прекрасен стих!Болката и разочарованието прозират от всяка дума, но горе главата, Ачо!Твоята любов е силна и ти си един топъл слънчев бряг, който е готов да прости всичко и да я грабне в обятията си.Пожелавам ти да бъдеш много щастлив!
    А стихотворението ти заслужава 6.Моите най-сърдечни поздрави,
    мое добро приятелче! Ведър ден!
  • Хубав стих, написан от едно наранено сърце,
    което още не е спряло да се надява!
    Поздрави, Ачо!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...