6.08.2008 г., 17:24

Като пръстен

837 0 0

,,и ти разбираш

как в тишината

завинаги

споени са

душите,,

Валери Рибаров

 

Като пръстен жълтозлатен,

споен със диамант блестящоскъп,

украсяващ той ръката

на любимата във миг съдбовен

от любимия незнайно разделена е

в ден на отчаяние и скръб...

Душата й сломена е

от самота несподелена,

тъй лесно наранена е

от нежелано от двамата

разделяне...

Lina Vira Assa Amy

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Аврамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...