Празно е до мен в леглото,
безмълвно сянката седи,
щом като птица тръгна от гнездото,
като птица, която иска да лети.
Ще долетиш при мен обратно,
от умора ще заспиш
и за загубеното време безвъзвратно,
съзнанието си ще загасиш.
Утихнал от полети над морска шир
ще кацнеш до мойта гръд
и пил вода от приказния вир,
ще се върнеш пак по онзи път. ...