Като първи трепет
Поисках да съм морски бриз–
през август –
когато слънцето безмилостно
разпалва огнени стихии в душата.
И с полъх нежен да Го галя,
както някога-когато първите целувки
от младежките му пориви
по тялото ми пареха.
Поисках да съм падаща звезда-
но не затуй, че с нея, казват,
свършва нечий жизнен път.
А уж умирайки, отново да се преродя,
и още дълго да оставям в сърцето му
моминските си трепети.
Поисках да съм миг от вечността,
и този миг да бъде неговата вечност.
Така във времето да мога да го съхраня…
единствено за себе си.
…
Поисках да съм морската вълна,
която вечно търси своя бряг,
и в него разпилява свойта страст,
за да му докаже, че я има…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
