Като първи трепет

Nella_gold (Нели )
841 4525

31 авг. 2007 г., 22:17

Поэзия

471 0 2

Поисках да съм морски бриз–

през август –

когато слънцето безмилостно

разпалва огнени стихии в душата.

И с полъх нежен да Го галя,

както някога-

когато първите целувки

от младежките му пориви

по тялото ми пареха.

Поисках да съм падаща звезда-

но не затуй, че с нея, казват,

свършва нечий жизнен път.

А уж умирайки, отново да се преродя,

и още дълго да оставям в сърцето му

моминските си трепети.

Поисках да съм миг от вечността,

и този миг да бъде неговата вечност.

Така във времето да мога да го съхраня…

единствено за себе си.

…

Поисках да съм морската вълна,

която вечно търси своя бряг,

и в него разпилява свойта страст,

за да му докаже, че я има…