Като рицарите

Пламъкът в камината разказваше,

как рицарите в миналите дни

живели неподправени в мечти.

Как в борбата на турнирите

и походи до обетовани земи,

в неумолими битки те не спирали

да доказват любовта в свойте гърди.

Седях и слушах разказа му пламенен,

вятърът навън летеше с вихрени стрели,

а нечия душа в отчаяние забравена

чукаше с думите си по старите стени.

И две капчици се стекоха неканени,

парещи, изгарящи по пътя си сълзи.

Политнаха отново мечтите ми забравени

и ти бе феята в изоставените дни.

 Всичко бе красиво, как приказно ухаеше,

препусках диво - да достигна твоите лъчи;

светът пред мен пътища отваряше,

но с хиляди по тях затворени врати.

Искаш  любовта си да доказвам,

като рицарите в миналите дни.