... като рядко цвете...
Мигът на щастие
е толкова нетраен!
Защо го разпиляваме
тъй лесно?
В пътуването ни,
наречено Живот,
оставяме си зад гърба
блестящи мигове,
неискрени аплаузи.
И все пак...
във тишината
на успокоените сърца,
поизморени
от житейските ни маратони,
между нас потрепва
кротко обичта -
с отблясъка в очите
на звездици милиони.
Усмихвай се...!
На нежната ми доброта,
поникнала в мен
от твоята усмивка блага...
Че щастието ни е
като редките цветя -
откъснати, не можеш съхрани ги
и като хербарий
в книга ги опази.
Откриеш ли го в своята душа,
го прегърни
и скътай надълбоко.
Едва тогава
ще усетиш радостта,
която искаш да получиш,
а в тебе ще засветят сто слънца -
от Бога и мене подарени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
