Като сезоните...
Като сезони съм пъстра,
всички багри събрани са в мен...
Ти откри само зимата и отсече-
"Сърцето ти е камък студен"!
Като дъжд в късна есен
валяха горещи сълзи...
Ти в търсене на лятото беше,
не можа да ги видиш - Уви!
Дъждът напои карамфилите.
С тях дойде пролетта...
Ароматът понесе се празнично
и припомни как ухае любовта!
Сега отново съм лято,
такава каквато бях и преди...
Нека срещнем се с теб отначало,
а ти погледни ме с други очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДРУГА Всички права запазени
