Kaто Слънцето
като слънцето
ме галиш
с връхчетата
на гърдите си
многонюансно
и безвременно
боравиш
с крайчеца на пръстите
и миглите си
милея те
като естествено настръхваш
под полъха на моята длан
когато без да те докосва
тя възбужда нежен мъх
по твоята кристална кожа
и качва ни стремително
нагоре
към общия ни несънуван блян
и двамата сме срамежливи
но с отворени очи
върховно
и без капка свян
като нежен водопад
струят косите ти
съзнанието ти бушува
в противоречива треска
във тялото ли
сладко бе проникването
или във небитието
погалú ме със сърцето
и крайчеца на мислите си
вземи частици свидни
от всяко осезание поето
загръщай го с емоции
попили
пъзела на нашата обреченост
17.01.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
