Като сто години самота
Есента премина
в суха кашлица
на паднали листа.
Грипно ми намигна
зимата в суграшица,
в недописани листа.
Мислите ми - снегорини -
търсят пътища до теб.
Търсят те небесносини,
ту са пролетни слънца.
Нямам друго - само рими,
като тичащи деца.
Ветровете - балерини -
тихо загасят свещта.
За последно звънват рими
във кристала на леда.
И нощта будува дълго,
като сто години самота.
в суха кашлица
на паднали листа.
Грипно ми намигна
зимата в суграшица,
в недописани листа.
Мислите ми - снегорини -
търсят пътища до теб.
Търсят те небесносини,
ту са пролетни слънца.
Нямам друго - само рими,
като тичащи деца.
Ветровете - балерини -
тихо загасят свещта.
За последно звънват рими
във кристала на леда.
И нощта будува дълго,
като сто години самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
