Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
1.12.2006 г., 0:01 ч.

Като сто години самота 

  Поезия
607 0 6
Есента премина
в суха кашлица
на паднали листа.

Грипно ми намигна
зимата в суграшица,
в недописани листа.

Мислите ми - снегорини -
търсят пътища до теб.
Търсят те небесносини,

ту са пролетни слънца.
Нямам друго - само рими,
като тичащи деца.

Ветровете - балерини -
тихо загасят свещта.
За последно звънват рими

във кристала на леда.
И нощта будува дълго,
като сто години самота.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??